САЩ е най-благотворителната държава, показа най-голямото до момента изследване за дарителството в световен мащаб.
България за пореден път е в дъното на класацията. Световната дарителска класация се изготвя на базата на проучване на Gallup сред 95% от световното население в 153 държави.
На първо място по милосърдие в света са Съединените щати, следвани от Ирландия и Австралия. България е на 145 място, редом до държави като Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Албания.
За сравнение Румъния е на 118-то място по щедрост, а Турция на 136-то. Според проучването, най-често срещано като поведение през 2011 г. е това да се “помага на непознат”. Критериите не включват само паричното изражение на благотворителността, защото това ще означава автоматично, че богатите държави се нареждат на челните позиции.
Изследването отчита броя на доброволците и случаите на взаимопомощ. Така получените данни са по-точни и отразяват културата и традициите на отделните народи.
А иначе пак е дошла Коледа и си мерим изреастъците от и до на човешкото милосърдие, защото Коледа е времето на голямата благотворителност.
Би било далеч по-добре, ако няма нужда от нея, но… Животът е такъв, какъвто е – красив, несправедлив, болезнен, дори досаден. Зададат ли се празници, се присещаме, че някой някъде има нужда от нашата щедрост. Искаме да бъдем добри, да докажем, че обичаме ближния, и че… Абе искаме да се покажем пред Дядо Коледа, та белким си осигурим малко по-щастлива идна година.
Не знам кого се опитваме да излъжем с псевдоблаготворителността си – лошата си карма, съдбата, себе си, другите, най-вероятно всички накуп. Къде чистосърдечно, къде изкуствено – през декември хората ще отворят сърцата си, ще бръкнат в джобовете си и ще изровят нещичко и за децата в неравностойно положение.
Това е тяхното материално време. “Добрите” ние ще изхвърлим от гардероба умалелите парцалки на хлапетата си, за да разчистим място за новите, които ще им подари Добрият старец. После ще потършуваме за играчки, които не са тотално разпарчатосани от талантливите ни и презадоволени отрочета. Е, ще прескочим и до близкия магазин за някое и друго шоколадово лакомство, за да замажем лошото впечатление от “щедростта” си. Ако се разчустваме повечко, и някой лев ще заделим за болните и бедните. Може и сълза да пророним…
“Зарадвайте сирачетата, като дарите за тях запазени или нови дрешки, обувки, шишета, биберони и всичко, което може да им бъде полезно. Милосърдието ни прави хора.” Този призив ме ужаси. Прочетох го и ми стана криво и тежко не защото съм повече човек от другите, просто смятам, че така не е редно. Това, че децата нямат семейство, прави ли ги втора употреба? Вземете, да не ги изхвърлям…
Не съм против благотворителността, но когато си болен, се надяваш докторът да те излекува, а не да ти даде шоколадче и да те потупа по рамото, макар и съчувствено. Тези мъничета имат нужда някой да им се усмихне, да ги погали по главата, да поиграе заедно с тях, да ги гушне и да им каже, че ги обича. Звучи толкова простичко… А никак не е.
Не вещите правят от някого човек, а това, което е в душата му. За това приканващите коледни клишета не важат. На всички тези, които се сещат за старите, болните и сираците в празничните дни, пречи ли им през останалото време да бъдат пълни измекяри? Май не. Тогава? Ами тогава Коледа ще отмине, ще си тръгне заедно с добрите ни мисли и намерения. Дните ще се занижат един след друг, ще се потопим в монотонното от – до на работната седмица и отново ще забравим, че и онези деца ги има на този свят.
А иначе това си е сезона, в който измамници печелят от болни деца с картички, просия и по Интернет, или пък привечер, и в почивните дни често се случва, на вратата да позвъни младеж или девойка с миловидно изражение, да се представи като служител на фондация и да поиска дарение за болно дете, дом за възрастни хора, църква или друга благородна кауза. “Служителят” носи документи, епикризи, значки и баджове, дори предлага да издаде квитанция за внесената сума.
Такива посетители зачестяват всяка година около Рождество в опит да се възползват от предколедното настроение на българите и призивите за дарения, които изпълват медиите.
Всичко изглежда като истинско, но в България нито една легална фондация не събира пари по този начин, казва Йордан Петров, член от екипа на сайта “<a href=”http://www.save-darina.org/” title=”Вижте сайта на ”Спаси, Дари на…”” target=”_blank”>Спаси, Дари на…</a>” (който се поддържа от група приятели с цел информацията за тежко болни деца да достига до колкото е възможно повече хора, които имат желание да помогнат). Измамниците използват подправени епикризи, саморъчно изфабрикувани удостоверения и други фалшиви документи, за да заблудят хората.
По-предпазливите измамници, които обикалят домовете, разпечатват истински епикризи, например от сайта “Спаси, Дари на…”, и обикалят да събират пари с призива: “Дайте за това дете.” Така дори полицията няма основание да ги задържи, защото те реално не злоупотребяват до момента, в който не си приберат парите в джоба, вместо да ги преведат по сметката на детето. Проблемът е, че когато някой прави дарение в брой на входната врата на апартамента си, не може да е сигурен в намеренията на човека отсреща.
Същото е с картичките, които се продават за по 2 лева от симпатични младежи по разни оживени места. За да заблудят дарителя, някои измамници прикрепят към картичката лист със снимка на болното дете, за което уж отива помощта. Реално парите влизат предимно в джоба на организаторите на поредната схема за измами с помощи за нуждаещи се.
Кофти истината е, че продавачите на картички понякога имат истински договор, който ги упълномощава да събират пари от името на родители на болно дете например. В този случай до детето достигат максимум 50 стотинки. Всички останали набрани средства организаторите си ги пишат като административни разходи и си ги прибират в джоба, въпреки че по закон административните разходи не трябва да надвишават 10%.
За сравнение, организаторите на сайта “Спаси, Дари на…” отчитат нула разходи – те не поддържат администрация, нямат банкови сметки и си поемат сами разноските за телефон, Интернет, поддръжка на сайта, срещи, свързани с набирането на средства за болните деца и др.
Някои от измамниците са толкова нагли, че принуждават хората в беда да им подпишат пълномощно чрез изнудване. Например, отиват при някого да му искат разрешение да събират пари от негово име, но човекът обещава да си помисли и ги отпраща. След седмица-две се връщат и започват да му оказват натиск: “Ние сме разпечатали вече 50 000 картички и заради вашия отказ, търпим загуби на стойност еди колко си” (при което се съобщават някакви сериозни суми). Следват заплахи, докато не принудят човека да подпише.
А когато някой разполага с нотариално заверено пълномощно да събира дарения, може да го използва и за много други злоупотреби. “Родителят на болно дете също е болен човек, той няма нормални реакции и мислене, податлив е на всякакви внушения, търси врачки, възможности, хваща се за сламката. За него вече няма значение кое е редно, кое не е редно. Трагедията на хората и стремежът им да спасят детето си на всяка цена са разбираеми, но в желанието си да направят всичко възможно, те упълномощават какви ли не съмнителни организации, които после събират пари от благотворителни концерти, картички, просии, а до детето или нищо не стига, или стигат някакви минимални средства. Няма никаква отчетност.
Ама най-гадното е трагедията на семействата с болни деца се експлоатира за лично облагодетелстване и в Интернет. Пуска се тема във форум или сайт, че се събират пари за болно дете. Профилът на детето е истински, има информация за него в “Спаси, Дари на…”, но сметките, които се публикуват, не са неговите, а на човека, пуснал темата във форума. Същият измамник дава линк към “Спаси, Дари на…”, хората поглеждат и си казват: “Щом там го има, значи всичко е наред”. Малко хора си правят труда да проверят сметките.
Така превеждат парите си на измамника, вместо на детето, което се нуждае от тях. Заради такива злоупотреби, организаторите на “Спаси, Дари на…” се принудили да направят нов раздел “Приключили кампании”. По този начин хората, които влизат в сайта, по-лесно се ориентират на кое дете вече е помогнато и разбират, ако някой се опитва да ги излъже.
Наскоро в Интернет нашумя друг случай. Редовен потребител на форуми, създал приятелски отношения с повечето участници, изведнъж пуска тема, че спешно му се налага да събере пари за операция на баща си. Много хора се отзовават, превеждат му пари чрез пощенски записи, по банков път, чрез PayPal (система за разплащане по Интернет) и др. Случайно лекар от “Пирогов” попада на темата и забелязва, че публикуваната “епикриза на бащата” е пълен фалшификат. След като измамата лъсва, участниците във форумите са огорчени, ядосани и обезверени. “Влад, опорочи много бъдещи кампании”, обръща се към измамника един от ужилените.
Не, че няма и недобросъвестни родители на болни деца: освен всеизвестния Красимир Горсов, който беше засечен да играе хазарт с парите за лечение на тежко пострадалата си при катастрофа дъщеря Мануела, има и други родители, които се опитват да печелят или да използват състоянието на тежко болните си деца за съмнителни цели. Ето какво разказва Йордан Петров: “Към нас се обърна баща, който впоследствие се оказа, че има наложена забрана за напускане на България, тъй като срещу него се води дело за педофилия.
Детето му наистина е болно и има нужда от лечение. Той се опита да ни заблуди, че трябва да го лекуват в чужбина, защото в България не можело. Искаше да се съберат пари за разноските по лечението зад граница. Ние проучихме нещата и се оказа, че детето може да бъде лекувано и тук, в България, но бащата си правел сметката, че като придружител на детето, ще му позволят да напусне страната, въпреки съдебното дело”.
Друг баща от Велико Търново лекувал болното си от детска церебрална парализа дете в клиниката “Нейровита” в Москва, Русия. Той зарибявал и други хора да водят децата си там като им обещавал да им съдейства. За целта те трябвало да теглят пари от банковите сметки на децата си и да му ги предават в брой, след което той си отчислявал комисиони. “Сто пъти го разобличавахме, но хората, когато са в мъка, казват: “Искаме да си излекуваме детето, не ни вълнуват моралните категории.” Имат някакво основание, но в нашия сайт, за да избегнем такива спекулации, парите се превеждат само по банков път, само в сметката на детето. Не се минава нито през фондации, нито през наша сметка, нито през други посредници”, казва Йордан Петров.
Как дарителят да е сигурен, че парите ще се използват целесъобразно?
Има две много лесни условия, които гарантират, че парите ще отидат по предназначение, но трябва да са изпълнени задължително и да им се обръща внимание непрекъснато”, казва Йордан Петров. Първо, дарителят трябва да види договора, с който е открита дарителската сметка. В него трябва да пише, че плащания се извършват само за лечение на лицето, за което се събират пари и преводи се правят само по банков път (като “банков път” трябва да е изписано с по-големи букви, отколкото “само за лечение”).
Ако има възможност за теглене на пари в брой, никой не може да гарантира какво ще се случи с дарението, защото родителите като настойници на детето имат право да оперират със сметката му. Когато е записано, че пари се превеждат само по банков път, родителите пак имат право да оперират със сметката, но целесъобразността на разхода я преценява банката, което гарантира, че преводите ще се извършват само към определената за лечение болница.
