Майка много обичаше цветята – какви ли не саксии имахме, но истинска Коледна звезда видях за пръв в София и много ми хареса – наистина не знам защо: дали заради яркия си червен цвят или заради неповторимата си форма, но ме грабна. И ми стана любопитно защо майка го нямаше в саксиите си.
Тогава нямаше Интернет и въпреки обострената си алергия към библиотечния прах, влязох в Народната библиотека “Кирил и Методий” – по онова време май й-краткото на Методи го нямаше още, но както и да е, де…
И научих тогава, от оригинални книжни носители на информация, че Коледната звезда е растение, което обикновено се предлага на пазара за Коледните празници и по същество в западния свят се счита за “еднодневка” т. е. – растение за конкретния празник, което иначе носи академичното латинско название “Euphorbia pulcherima”, което ще рече “най-красивата”, формата му напомня за звезда, а цъфтежът му е във върховата си форма на Коледа и че мексиканците първи са я нарекли “Коледна звезда”.
Легендата им разказва, че през 16 век бедно мексиканско момиче решило да почете Исус Христос за рождения му ден – Коледа, като остави подарък пред една от неговите статуи в малко мексиканско градче. Но то не притежавало нищо и всъщност нямало какво да му подари. Един Ангел господен, трогнат от добрите намерения на бедното момиче, решил да помогне и му пошепнал насън: “Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”. Тогава момичето набрало диви цветя от полето и ги поставило молитвено пред статуята на Божия син в църквата.
И чудото станало – на Бъдни вечер от дивите цветя израснали кърваво червени листа, които приличали повече на цветове. Така се появила на бял свят красивата Коледна звезда.
В Чили и Перу пък започнали да наричат това цвете Короната на Андите, защото красотата му била достойна да краси върховете на тази планина.
А по-късно, пак от Мексико, тръгнало и търговското му наименование – “Поинзеция”, съпроводено и този път с интересна и загадъчна легенда. Според нея, странното цвете си е спечелило това име по един много, много необикновен начин и колкото и да не ви се вярва, любовта имала пръст в тази работа. Според мексиканците, които разказаха тази история специално за вас – читатели на “ЗонаЗдраве”, точно там, на мексиканска земя, през далечната за нас 1825г. в Коледна звезда се влюбил важният Робърт Джоел Поинзет – американски посланик в Мексико по това време. Когато събрал смелост и представил своята любима в Щатите, всички не само я харесали, но и веднага започнали да я наричат с неговото име – “Поинзеция” .
Сега със селекция на “Поинзеция” се занимават водещи цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия. Американците дори са й нарекли специален ден от своя празничен календар – 12-тия ден от декември е обявен за ден на Коледната звезда в САЩ.
Тя все още се среща и в диво състояние – расте в Мексико и представлява не много голям храст. Някога ацтеките са я отглеждали като лечебно растение, което използвали при висока температура и треска, а жените им правели от нея прекрасна червена боя и шарели преждата за дрехите си.
А иначе е признато, че най-големи заслуги за разпространението и известността на Коледната звезда по света има американския учен и ботаник – Джоел Робъртс Поинсет (1779 – 1851), създателя на Smithsonian Institution. Джоел, като баща си френски лекар, учил в медицинско училище, но всъщност неговата истинска страст била – ботаниката.
Назначен от президент Мадисън през 1825 година за първия посланник на САЩ в Мексико, Джоел Поинсет заминава за малкото Южно мексиканско градче на име – Такско дел Аркон.
Отивайки в Такско, той за пръв път видял това красиво червено растение, цъфтящо през декември в областта около селището. Очарован от красотата на този храст или по-точно казано – това малко дърво (което може да достигне до 4 метра височина), той изпратил няколко от тях в плантацията си с парници в Грийнвил, Южна Каролина. И така започнало отглеждането и разпространението на Коледната звезда по ботаническите градини, първо в САЩ, а после и по света.
И едва накрая прочетох един абзац, който ме вкамени: “Коледната звезда е типично растение на късия ден т. е. развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс. Този факт има решаващо значение за успеха при отглеждането и създаването на условия за цъфтеж.” – запомних го буква по буква, защото майка почина на 49 години и никога не можа да завъди Коледна звезда в нейните саксии. Въпреки че беше родена на 13 декември, когато уж започвал цъфтежа на Коледната звезда…
