Мистериозен спомен за Фрегатата, която потъна

Когато си купихме телевизор се зарадвах най-много на плоскостите стиропор, с които той бе уплътнен в кашона – гладки, бели и невъзможно леки.

Детската ми фантазия веднага роди идея за приложение – само за няколко часа с подръчни средства си направих чудна пиратска фрегата.

После събрах няколко приятели от махалата и отидохме на Гьола да пуснем корабчето на вода.

Велика бе радостта ни, когато ветрецът изду платната му и то наистина заплува.

– Непотопяем е – гордо обяснявах аз. – Стиропорът е научно чудо…

И още докато възхвалявах суперпродукта на съвременната наука се случи нещо, колкото неочаквано, толкова и необичайно – фрегатата се завъртя и бавно започна да потъва.

Всички на брега онемяхме. И втрещени гледахме как красивото парче стиропор бавно потъваше към дъното, как плавно падна там и повече не изплува.

И до днес не знам защо се случи така.

И никой не можа да ми го обясни – всички продължават да твърдят, че този мой спомен е невъзможен, защото теоретически и практически било невъзможно EPS (eкспандиран полистирен), както учените наричат стиропора, да потъне.

Но аз наистина видях как красивата фрегата потъна…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Може да харесате и тези

В деня след Прошката

Простих. На мен също ми простиха… И какво от това? Според мен пък това искане на прошка ми…