Когато си купихме телевизор се зарадвах най-много на плоскостите стиропор, с които той бе уплътнен в кашона – гладки, бели и невъзможно леки.
Детската ми фантазия веднага роди идея за приложение – само за няколко часа с подръчни средства си направих чудна пиратска фрегата.
После събрах няколко приятели от махалата и отидохме на Гьола да пуснем корабчето на вода.
Велика бе радостта ни, когато ветрецът изду платната му и то наистина заплува.
– Непотопяем е – гордо обяснявах аз. – Стиропорът е научно чудо…
И още докато възхвалявах суперпродукта на съвременната наука се случи нещо, колкото неочаквано, толкова и необичайно – фрегатата се завъртя и бавно започна да потъва.
Всички на брега онемяхме. И втрещени гледахме как красивото парче стиропор бавно потъваше към дъното, как плавно падна там и повече не изплува.
И до днес не знам защо се случи така.
И никой не можа да ми го обясни – всички продължават да твърдят, че този мой спомен е невъзможен, защото теоретически и практически било невъзможно EPS (eкспандиран полистирен), както учените наричат стиропора, да потъне.
Но аз наистина видях как красивата фрегата потъна…
