Хайде най-после да си признаем истината!
Искаме да работим, но само при условие, че:
1. Много да не се трудим, особено пък физически.
2. Да получаваме повече, отколкото сме заработили.
3. Да имаме привилегии, съобразно работата си.
4. Да имаме дълъг отпуск; да можем да откраднем нещо от работата си.
5. Да имаме подчинени, или да нямаме началници; да не спазваме стриктно работното време.
6. Да съчетаваме работата с някои забавления като карти, пиене, цигари или свалка с отсрещния пол.
7. Да свършим и някаква лична работа – естествено с държавни или фирмени средства и материали, за предпочитане е в работно време, естествено.
8. И накрая да можем да кажем: “Бах ти работата! Да не съм женен за нея!” – и да си бием камшика на борсата за безработни.
Искаме да сме граждани на стабилна правова държава, но само при определени условия, които на нас ни изнасят, което ще рече:
1. Нашите роднини, близки и познати да са управляващи.
2. Ние да сме шефове от местно или национално значение.
2. Да не спазваме законите, но другите да ги спазват стриктно.
4. Да не ни наказват, когато сме прегрешили.
5. Да прекараме другите, без да ни накажат и дори разберат.
6. Да ни хвалят и славят, ‘щото много ни се харесва, а не заради заслуги
7. И накрая да можем да кажем: “Бах ти държавата! Да не съм женен за нея!” – и да си бием камшика в Европа или по света, където живеем и работим истински,но се държим и ни плащат прилично.
Това искаме, пък какво даваме е отделен въпрос…
<!–nextpage–>
Искаме да имаме семейство и деца, но ако има как:
1. Да не се женим, но докато сме заедно с половинката си, да можем да ошетаме поне стотина обекта от отсрещният пол, без да се разбере.
2. Да не се грижим много за половинката и децата си.
3. Те да се грижат много за нас.
4. Да не сме отговорни пред никой и нищо.
5. Половинката и децата ни да са отговорни, ако сме болни,в лошо настроение или просто безпарични.
6. Да получаваме повече, отколкото даваме.
7. И накрая да можем да кажем: – “Бах ти жената! И да съм женен, колко му е да се разведа! Жени колкото щеш!” – и да си бием камшика, с последнато забито гадже.
Всъщност това са само част от детайлите, оформящи новата Българска Народопсихология, с която Иван Хаджийски няма нищо общо.
Гарантирам!
Вярно е, че има още много нюанси и отенъци, в неизмитата ни Балканска физиономия, но тях оставям на всеки индивидуално, сам да си ги признае!
Защото в България живеят най-недоволните граждани на Европа – поне така ни уверяват глобалните проучвания на различни оторизирани от ЕС институции.
Българите са най-неудовлетворени от жизнения си стандарт и от живота си като цяло сред гражданите на ЕС, показаха данните от редовното Европейско социално изследване (ESS), което следи настроенията на континента.
<!–nextpage–>
Удовлетворението на българите от жизнения им стандарт е 3.7 по десетобална скала, в която 0 е “напълно неудовлетворени”, а 10 – “напълно удовлетворени”. То е най-ниското за 20-те страни. Румънците, които са на предпоследна позиция, са с 1.8 пункта по-доволни от стандарта си.
Най-удовлетворени са скандинавците с над 7.5 пункта.
Най-ниска е удовлетвореността у нас и от живота като цяло – 4.7 пункта. В Румъния средната оценка на живота е 5.8. Щастието у нас е най-летливо в целия ЕС. По този показател оценката на българите е 5.2, а в Швейцария и Дания – над 8. По отношение на оптимизма пък българите са наравно с французите, словаците, поляците, португалците и белгийците – 59.6% от анкетираните са се определили като оптимисти за личното си бъдеще.
Българите са и най-недоверчивата нация. Анкетираните са дали 3.3 пункта за доверие към хората като цяло. В противоположния край са датчаните, у които доверието към околните е 7 пункта. Въпреки това у нас приятелствата и близостта със съседите са на прилично ниво – по този показател сме около средата в списъка държави.
При всичкото недоволство обаче самооценката на българите е относително висока – 72.4% от анкетираните гледат положително на себе си. Най-самокритични са французите, от които едва 54.6 на сто се чувстват на място в кожата си.
Доверието към институциите и правораздаването в България е сигнално ниско, отбеляза националният координатор на изследването доц. Лилия Димова от Агенцията за социални анализи. Доверието към политиците у нас е 1.8 по десетобалната система, 2.2 за парламента и 2.4 за съдебната система. Това също са най-ниските показатели сред изследваните нации.
За сметка на това българите имат сравнително високо доверие в европейските институции. Тук отново се разминаваме със скандинавците, които нямат голяма вяра в евроинституциите, но пък се доверяват на националните си.
Най-големият страх на българите е за живота им на старини. Безпокойството за това достига у нас 7.3 пункта, докато в Дания кротува на 3.5., навярно защото скандинавците са на мнение, че човек сам трябва да се погрижи за осигуряването на старините си.
Но кой да упрекне нашенците, че са склонни да прехвърлят тази роля на държавата, след като поколения наред са цоцали от тази Държава, която дори и днес не им предлага стбилност за пенсионните им вноски.
А Иван Хаджийски, докато е писал своята “Оптимистична теория за нашия народ”…
– А бе, кой беше този?
– Някакъв Оптимист, дето го гръмнали през Втората Световна като доброволец…
