Дядо Датко, на когото съм кръстен, е шарил само по Беломорието като комита, но ми разказа веднъж за някакъв стар индийски мъдрец, който се опитвал да поучава своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл той на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш. – отговорил старият мъдрец.
По онова време, преди 50 години, го приех като някаква странна приказка, но после прочетох и нещо друго от Петър Дънов: “Ако търсиш злото, ще бъдеш съучастник в него. Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто.”
А оня ден гледам по телевизията репортаж за едно американско момче, което си избрало да живее, засега поне, в България и то в някакво девствено родопско село.
На искреното учудване на репортерката, той чистосърдечно отговори:
– Ами, защото се учудих, че в България хората работят, за да живеят, а в Америка хората живеят, за да работят и това ме озадачи… – и още по простодушно добави, – а Родопите са най хубавото място в България. Особено ми харесаха хората, които са много близки помежду си и гостоприемни, а това в Америка го няма!!!
Не знам за зрителите, но аз му повярвах на американчето, защото съм израснал в Родопите и знам отлично в каква атмосфера е попаднал там.
Но после, като се замислих и се притесних, защото съм сигурен, че няма да минат и няколко месеца от този репортаж и ще се намери някой, който да счупи на хиляди парчета Родопската му мечта. И този Някой в никакъв случай няма да е от неговото девствено селце…
Дано да се окажа лош пророк и американчето, с онова великолепно свое простодушие и чистосърдечност, да има време и настроение да напише своите Писма от Родопите.
И да стане Рапсод на Родопите.
Защото Рапсод в Древна Гърция е бил някакъв си странстващ поет и певец, който обикалял градовете и пеел откъслеци от разни епически произведения, а като забравял нещо от текста, артистично си го доизмислял.
Май си е така е и до ден-днешен – колкото по-малко знаеш и повече импровизираш, толкова по-велики стават и идеите ти.
У нас вълците обаче идеи не ядат, ако не са гарнирани обилно с европейска подправка…
