Че ние и вчера не сме яли мармалад

Така отговорих на мама преди много, много години, преди Алиса дори…

…Живеехме бедно. И майка ми, и баща ми бяха учители. Всяка стотинка се цепеше на две и всяка нейна половинка си имаше и намираше веднага своето предназначение. Само веднъж в месеца се правеше изключение – когато зареждаха книжарницата с нови книги.

Бях в трети клас, когато в един такъв ден мама се върна с “Алиса в страната на чудесата”. И за пръв път, откакто бях научил азбуката, поиска сама да ми прочете нещо.
<blockquote>- Не можеш да получиш мармалад днес, даже и да искаш – отвърна Царицата. – Правилото е мармалад утре и мармалад вчера, но никога мармалад днес!

– Все пак някога ще дойде и “мармалад днес” – забеляза Алиса.

– Никога! – каза Царицата. – Утре никога не е днес. Нима можеш да се събудиш и да си кажеш:”Ето, най-после е утре”?

– Нищо не разбирам – каза Алиса.- Ужасно е объркано.

– Така е, когато човек живее наопаки – отвърна мило Царицата. – Отначало винаги се чувстваш малко замаяна.</blockquote>
– Харесва ли ти? – попита ме мама.

– Че ние и вчера не сме яли мармалад – невинно й отговорих, а тя се засмя.

Този спомен ме връхлетя като кълбовидна мълния и ми помогна да осъзная, че никога, освен днес не е имало живот.

Никога, освен сега не е имало същия въздух и подобен хоризонт.

Сигурно дори и мама да се появи сега, бих й казал, че не я познавам.

И че е време да ме роди отново, за да се опознаем най-сетне.

Поне, за да успея да допиша “Малкият принц”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Може да харесате и тези

В деня след Прошката

Простих. На мен също ми простиха… И какво от това? Според мен пък това искане на прошка ми…