Улиците ще ги оправим все някога и по някакъв си начин…
Че и политиците ни също могат да станат нормални.
Но само ако ние подивеем.
Също както верният ми Снимачко подивя в един момент.
Фотоапаратът D40 понякога вади преекспонирани снимки, особено когато обектът, който е на фокус е тъмен.
Например ако снимам черно куче на зелена поляна, кучето ще изглежда перфектно, но зеленото на поляната ще е избледняло. Ако кучето е кафяво – всичко е наред.
Затова винаги имам едно наум като снимам тъмни обекти и давам отрицателна компенсация на експозицията, защото от преекспониране се губи много повече, отколкото ако снимката е недоекспонирана.
Друга модификация на апарата D50 в това отнопение се държи много по-добре. Там рядко се получава изгоряло небе, когато снимам някоя сграда откъм засенчената страна. Вярно, снимките стават по-тъмни, но това е лесно поправимо за разлика от обратната ситуация.
Вярно, с преекспониране на едни факти и премълчаване на други, много лесно може да се докаже, че сестра ти обожава турските ТИР-аджии, пък ти после ходи от девет ЕСГРАОН-а вода да вадиш, за да докажеш, че си единствено дете.
Това още Александър Македонски го е осъзнал и затова навсякъде е водил със себе си и свита биографи – да го възхваляват по време на походите, защото още на времето си е осъзнал великата истина, че историята се пише от победителите.
