Всяка година в навечерието на 24 май се замислям, защо той е единственият български празник, който не е ракиджийски и софраджийски и през този ден трудно можеш да срещнеш пиян човек по улиците?
Навярно, защото е най-духовният, най-абстрактният, който някакси явно изобщо не се вързва с ежедневния ни битовизъм.
Или пък, защото той е празникът, който се чества най-дълго време в българската история – вече цели 160 години?
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий датират от XII век, докато те са признати за светци още в края на IX век, въпреки че през годините, поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април – това са дните на тяхната смърт.
И защо ли пак отбелязваме нечия Смърт като Празник?
